Корпоративният етатизъм, известен също като корпоративизъм, е политическа идеология, която се застъпва за организацията на обществото от основни групи по интереси или корпоративни групи, като селскостопански, бизнес, етнически, работнически, военни, покровителстващи или научни връзки, въз основа на техните общи интереси. Това е система, в която тези корпоративни групи се признават и им се дава официална роля в управлението на дадена държава, често с изключване на други социални групи.
Идеологията на корпоративния етатизъм се корени в концепцията за "организъм", която разглежда обществото като жив организъм, в който всички части са взаимозависими. Тази концепция е формулирана за първи път от древногръцкия философ Платон, който твърди, че точно както различните части на тялото работят заедно за доброто на цялото, така и различните части на обществото трябва да работят заедно за общото благо.
Модерната форма на корпоративен етатизъм се появява в края на 19-ти и началото на 20-ти век, в отговор на социалните и икономически катаклизми, причинени от индустриализацията. Той се разглеждаше като трети път между laissez-faire капитализма, който беше обвиняван за създаването на огромни неравенства в богатството, и социализма, който беше разглеждан като заплаха за индивидуалната свобода и пазарната икономика.
През 20 век корпоративният етатизъм е възприет от няколко авторитарни режима, включително фашистка Италия и нацистка Германия, като средство за контрол и мобилизиране на обществото. Тези режими използваха корпоративния етатизъм, за да потискат несъгласието, да консолидират властта и да провеждат агресивни експанзионистични политики. Въпреки това е важно да се отбележи, че използването на корпоративен етатизъм от тези режими не означава, че самата идеология е по своята същност авторитарна или експанзионистка.
В ерата след Втората световна война елементи на корпоративния етатизъм бяха включени в структурите на управление на много демократични страни, особено в Западна Европа. Тези страни са установили системи за „тристранни“ или „четиристранни“ консултации, при които представители на правителството, работодатели и работници (а понякога и други групи) се срещат редовно, за да обсъждат и договарят икономическа и социална политика. Тези системи се разглеждат като начин за насърчаване на социална хармония и икономическа стабилност, като се гарантира, че всички основни групи по интереси имат дял в процеса на вземане на решения.
В заключение, корпоративният етатизъм е политическа идеология, която се стреми да организира обществото на базата на основни групи по интереси, с цел насърчаване на социална хармония и икономическа стабилност. Нейната история е сложна и разнообразна, отразявайки различните контексти, в които е била възприета и адаптирана.
Колко сходни са вашите политически убеждения с Corporate Statism въпроси? Вземете политическата викторина, за да разберете.
